А мислех, че най-после сме се запознали...

Текст - Недялко Йорданов
Изпълнява - Георги Минчев

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Какво са 3 години и половина? Всичко и нищо :)

Отдавна не съм писала тук - 3.5 години!

Не е малко. А всъщност е нищо - просто още един миг. Имам ли какво да кажа?  За този миг ми се случиха куп неща, както впрочем на всички нас, нали?

От отчаяние, преминах в еуфория.

От неудовлетворение в работата, намерих тази, която ми откри Пътят.

Реших да прекратя навика в отношенията с човека до мен.

Срещнах Любовта! Не съм сигурна, че тя ме разпозна, но не съм загубила вярата си в нея.

Срещнах ментор и човек, на когото се възхищавам. Мога дори да я нарека приятелка! С нейна помощ реших да поработя малко върху себе си.

Намерих какво искам да правя, макар и вече на 43 (по-добре късно, околкото никога).

Преместих се в друг град.

Сигурно има и още :) Надявам се и през идните 3.5 години да не е скучно и да има с какво да се похваля.

На добър път! Животът е хубав :)

И не забравяйте да гледате със сърцето си! Същественото се вижда само с него (Екзюпери го е казал, а той е имал какво да ни каже)