Отдавна не съм писала тук - 3.5 години!
Не е малко. А всъщност е нищо - просто още един миг. Имам ли какво да кажа? За този миг ми се случиха куп неща, както впрочем на всички нас, нали?
От отчаяние, преминах в еуфория.
От неудовлетворение в работата, намерих тази, която ми откри Пътят.
Реших да прекратя навика в отношенията с човека до мен.
Срещнах Любовта! Не съм сигурна, че тя ме разпозна, но не съм загубила вярата си в нея.
Срещнах ментор и човек, на когото се възхищавам. Мога дори да я нарека приятелка! С нейна помощ реших да поработя малко върху себе си.
Намерих какво искам да правя, макар и вече на 43 (по-добре късно, околкото никога).
Преместих се в друг град.
Сигурно има и още :) Надявам се и през идните 3.5 години да не е скучно и да има с какво да се похваля.
На добър път! Животът е хубав :)
И не забравяйте да гледате със сърцето си! Същественото се вижда само с него (Екзюпери го е казал, а той е имал какво да ни каже)
